Ревнива жена – провалена връзка
Ревнивата жена е обсебваща, подозрителна, агресивна, отмъстителна, комплексирана, садистична...истинско природно бедствие. Ревнивата жена е обладана от страхове да не бъде изоставена. Ревнивата жена най-добре да не ти е в къщата.
Жена ми не е много ревнива и в това отношение съм късметлия, обаче почти всеки мъж е патил от болезнено ревнива жена. Само при споменаването на “ревнива жена” веднага се сещам за онзи случай от преди няколко години, при който полудяла от ревност британка отхапа тестиса на бившия си приятел, и тръпки ме побиват.
Мацето така откачило от ревност по бившия си любим, който отказал да се върне при нея, че го ритнала в слабините, свалила му панталоните и му отхапала единия тестис. Дори се опитала да го глътне, но се задавила и го изплюла. За финал взела тестиса от пода и го подала на нещастника с репликата: “Това е твое”.
В крайна сметка жертвата си останала без тестис, а канибалката била осъдена на 2,5 години затвор. Върхът на садизма е оправданието й в съда, че въобще не била агресивен човек. Да бе, хич!
Дори да не стига до подобни извращения, ревнивата жена е “напаст божия”. Вечно мрънка и иска непрестанни доказателства за чувствата ти. Звъни по телефона през 5 минути, иска да знае в най-малки подробности къде си, с кого си и какво правиш, изисква постоянно да й казваш, че я обичаш и да я глезиш с подаръци, доказващи верността и любовта ти.
Ревнивата жена е комплексарка. Всяка по-хубава, по-умна или по-интересна жена е потенциална съперница. Липсва й достатъчно самочувствие и не може да преживее, че друга жена има нещо, което тя няма. Завижда, злобее и крои пъклени планове за отмъщение, без да има реална причина да го прави. Ако някоя друга има по-големи и по-стегнати цици от нейните – враг е! Ако някоя друга получава повече внимание от половинката си – в опасност е! Ако някоя друга привлече погледа на любимия й – мъртва е!
Ревнивата жена страда от несигурност. Изпитва панически страх да не бъде наранена или изоставена, а мисълта, че партньорът й ще й изневери направо я побърква. За разлика от мъжете, които са по-ревниви спрямо сексуалната изневяра, жените се плашат повече от емоционалната. Ревнивата жена я тресе параноя, че любимият ще предаде чувствата й.
Ревнивата жена често влиза в ролята на частен детектив. Рови по джобовете на партньора си, души за чужди миризми, проверява мобилния му телефон, следи го... Попадне ли на улика, бързо му лепва етикет “заподозрян в изневяра”. Подобно поведение води до емоционално изтощаване и на двамата партньори и на практика подтиква към изневяра, а не предпазва.
Ревнивата жена притежава силно развито чувство за собственост, с което обсебва любимия си. Убедена е, че притежава партньора си и свободата му зависи от нейните желания, капризи и прищевки. Не се знае как точно е установила, че се е сдобила с “движима собственост” под формата на мъж. Явно някакви “висши” сили са й го подсказали! Не рядко в миналото на ревнивата жена има нещо, което я подтиква към прояви на ревност, но не винаги е така. Някой мъж я е изоставил, преживяла е изневяра, родителите й са се развели и тя не е получила достатъчно внимание или обич от някой от тях и т.н.
Най-честото оправдание за ревността е любовта. “Ревнувам, защото го обичам” застраховат се ревнивките, но обичаният не е виновен, че е обичан, за да е обречен на ревност. От друга страна има мъже, които нямат нищо против да ги ревнуват. Ревността на половинката им действа като фетиш и разбира се, гали егото им. Но затова е нужно жената да умее да контролира ревността си, а мъжът да не е прекалено свободолюбив.
Болезнено ревнивата жена е за психиатрията. Трудно се живее с такава жена и връзката с нея е обречена на провал. Иначе ключът към справяне с ревността, която е неизбежна между хората, които се обичат, е доверието. Повече честност – по-малко ревност.
